Нашето ръководство

Организационната структура

Организационната структура на Божия църква на пророчеството съществува и функционира на три взаимозависими нива: международно, национално/регионално/щатско и местно.

Международното ниво на църковната организация функционира на световно равнище и осигурява глобална мрежа за подкрепа и взаимодействие за църковните служения във всички 50 щати на САЩ и в повече от 130 държави.

Националното/регионалното/щатското ниво осигурява по-фокусирано ръководство и подкрепа директно в контекста на страните и щатите, където Църквата служи. Местното ниво е сърцето на Църквата. На това ниво се формират грижовни общности в хиляди градове и селища по целия свят, където мисията на Църквата се изпълнява ежедневно. Тези местни групи от вярващи формират рамката, в която Църквата изпълнява основната си мисия да помири света с Христос чрез силата на Святия Дух.

На всички нива на организация в Църквата се полагат усилия за динамичен и гъвкав живот, за да се избегне стагнацията. Във все по-сложни и постоянно променящи се общества, ние сме наясно, че способността да останем актуални за нуждите на хората зависи от това доколко реагираме адекватно на обществените промени, без да правим компромиси с истината. Ние признаваме, че нашият Бог е динамичен, а не статичен; Той е Бог, Който се движи и действа в делата на човечеството. Ние сме решени да бъдем подвижен и пилигримски народ, който се движи, когато Той се движи, и спира, когато Той спира. По този начин организационните структури, описани по-долу, в момента служат на нашата мисия, но подлежат на преразглеждане и ревизия според указанията на Святия Дух.

Международно ниво

Международното събрание, което е отворено за всички членове, е най-висшият орган за вземане на решения в Божия църква на пророчеството. Понастоящем то се свиква на всеки две години. Председателстващият епископ, след съветване с главните презвитери на Църквата, установява и модерира програмата на събранието.

По време на дискусиите по доктринални и делови въпроси всеки презвитер има равен глас. Доктриналните решения се вземат „единодушно”, а деловите решения – с „преобладаващо мнозинство”. Асамблеята също така предоставя време за вдъхновяващо поклонение, проповядване, поучение и общение.

По време на събранието председателстващият епископ представя визията си за посоката, в която според него Бог води Църквата.

На международно ниво на организацията председателстващият епископ се избира с единодушно решение на Международния събор за мандат от шест години. Заедно с главните презвитери, които се избират от Международния презвитерски съвет, той има широк спектър от духовни и административни ръководни отговорности. Председателстващият епископ и главните презвитери правят окончателния избор на всички международни лидери, включително националните/регионалните/щатските епископи, лидерите на международните служения и постоянните комитети на Събора. Освен това те постоянно търсят Бога за духовно ръководство и излагат видението за световните служения на Църквата.

Международният презвитерски съвет се състои от всички национални/регионални/щатски епископи и епископите, които работят в международните служения.

Лицензирането и дисциплината на служителите са в ръцете на Международния презвитерски съвет.

Принципът на лидерство от Новия завет беше приет през 1994 г. от Международната асамблея. Множественото лидерство се разпростира по целия свят чрез седем главни презвитери, които служат в различни географски райони на света. Според даровете, дадени им от Бога, те се избират от Международния презвитерски съвет, за да дават насоки на световната Божия църква на пророчеството в изпълнението на нейната мисия. Те работят директно с председателстващия епископ, за да осигурят споделено лидерство в изпълнението на функциите на това служение на глобално ниво.

Международните офиси на Божия църква на пророчеството се стремят да насърчават вдъхновяващо лидерство и да предоставят съществена подкрепа, която значително увеличава евангелското свидетелство на Църквата и насърчава нейната мисия. Председателстващият епископ избира изпълнителни директори на служенията на международните офиси, след съветване с главните презвитери. Водачите на служенията се избират от съответния главен епископ и работят заедно, за да изпълнят световната мисия на служението, дадена от Божия Църква.

Национално/регионално/щатско ниво

Националните/регионалните/щатските епископи се избират от съответния главен презвитер и всеки от тях функционира като председателстващ епископ на своята територия.

Отговорността на всеки национален/регионален/щатски епископ е да избере, подготви и назначи административен персонал, както и пастор за всяка местна църква в неговата област. Националният/регионалният/щатският епископ планира и модерира периодични събрания в и за своята конкретна територия. Срещите са отворени за всички членове и се състоят от време за хваление и поклонение, общение и работа. Те също така предоставят възможност на епископа да даде насоки за многото програми за проповядване, които се провеждат в неговата област.

Местно ниво

Великата мисия, дадена от Христос на Църквата, се изпълнява най-пряко чрез различните местни служения. Местната църква е мястото, където хората се обръщат към Христос, кръщават се, приобщават се към църковно общение и се обучават в победоносен християнски живот. Пасторът, след съветване с местната църква, се назначава от съответния епископ на областта и служи като духовен и административен лидер. Докато се моли и търси Божието ръководство за пастируването на стадото и споделянето на Евангелието с местната общност, той избира и подготвя многобройни светски лидери, които да споделят тези усилия.

Обикновено местната църква предлага определени служения за духовното развитие на деца, младежи, жени и мъже. Божия църква на пророчеството признава уникалните нужди на своите членове и спешността да ги развие до пълна зрялост в Христос.

Всяка местна църква трябва да провежда на всеки три месеца конференция, с цел да предостави информация на членовете и да вземат духовни и бизнес решения. Конференцията може също да упражнява църковна дисциплина по въпроси, свързани с непокорни членове; това обаче трябва винаги да се прави с една цел – възстановяване и помирение на падналия брат или сестра.

Всички пълнолетни членове в местната църква имат равен глас по въпросите, представени пред местната конференция.