Нашата история

От самото си начало движението Божия църква на пророчеството се състои от хора с дълбока жажда за Бога. Тя ги тласка отвъд обичайните християнски взаимоотношения и в съюз с вярващи, посветени на ученията на цялата Библия.

През август 1886 г. Ричард Спърлинг (1810–1891), ръкоположен баптистки свещеник, и най-малкият му син, Р. Г. Спърлинг, реагираха срещу преобладаващия кредоизъм сред много баптисти от онова време. „Движението Ландмарк” е проникнало в баптистките общини в южните щати на САЩ с представа за Църквата, която Спърлингови отхвърлят. Вследствие на това Ричард Спърлинг и седем други съмишленици напускат баптистките мисионерски църкви Холи Спрингс и Плезант Хил в окръг Монро, Тенеси, и окръг Чероки, Северна Каролина, и организират това, което смятат за истинско възстановяване на Апостолската църква.

Те я наричат „Християнски съюз”. Групата взема решение да се освободи „от всички (човешки) вероизповедания и традиции... да приеме Новия завет, или „закона на Христос”, като „единственото правило на вяра и практика, давайки си взаимно равни права и привилегии да четат и тълкуват сами, както им диктува съвестта”, и да „се събират заедно като Божия църква, за да извършват дейността си...” През септември същата година Спърлинг ръкополага сина си, Ричард Грийн, за пастор със съгласието на събранието. През 1891 г. по-възрастният Спърлинг почива, оставяйки по-младия сам да продължи видението на баща си за Християнския съюз.

Ричард Грийн Спърлинг (1857–1935) успява да създаде още поне две християнски съюзни общности, въпреки че първоначалната в Барни Крик в окръг Монро престава да функционира. Някои от учредителите на първоначалната общност помагат за създаването на двете следващи и по този начин първоначалната организация е продължена.

През 1895 г. части от западната Северна и Южна Каролина, северната Джорджия и югоизточната Тенеси са разтърсени от радикалното крило на Движението за святост. Бенджамин Хардинг Ървин идва на юг от Средния Запад и оказва голямо влияние върху региона със своето „покръстено с огън” послание. Църквите на Спърлинг са завлечени в това движение, като по този начин се отдалечават от типичните характеристики на баптистите и се приближават към догмите на Движението за святост. Самият Р. Г. Спърлинг прие светостта, но се опитва да смекчи фанатизма, който е характерна черта на движението на Ървин. Тези, които преживяват „огненото кръщение”, често биват трудни за управление и по този начин Спърлинг се бори да запази контрол над своите последователи.

През лятото на 1896 г. в окръг Чероки, Северна Каролина, на около 20 километра от църквите на Спърлинг в окръзите Монро и Полк в Тенеси, избухва съживление, повлияно от Ървин. По време на тези събрания, проведени в училището „Шиър“, около 130 души са кръстени със Святия Дух и проговарят на непознати езици. Основните лидери на това съживление бяха Уилям Мартин, методист; Джоузеф М. Типтън; Милтън Макнаб и Били Хамби, всички баптисти. Всеки от тези мъже се познава със Спърлинг и е повлиян от него.

У. Ф. Брайънт, баптистки проповедник, се включва в движението за святост по време на това съживление в окръг Чероки. В крайна сметка, става лидер на групата в района на Кемп Крик, Северна Каролина. Големи гонения последват групата на Брайънт в следващите години. Баптистките църкви в района изключват всички, които „поддържат съвременното поучение за освещението”, като го определят като „опасна ерес”. Преследването, понякога насилствено, продължава, като противниците на светостта се възползват от слабо организираната общност на Брайънт. Натискът отвън, съчетан с вътрешна липса на ред и дисциплина, почти разрушават групата на Брайънт. До 1902 г. малката общност е сведена до не повече от 20 души.

Всъщност, ако не е мъдрият съвет и влиянието на Р. Г. Спърлинг, Брайънт и неговата група вярващи може би щяха да изчезнат в историята. Но на 15 май 1902 г. Спърлинг убеждава Брайънт да я реорганизира, за да може работата да продължи. В резултат на това се ражда Църквата на светостта в Кемп Крик. Спърлинг е избран от общността за пастор, а Брайънт - ръкоположен за дякон. По този начин видението на Спърлинг за възстановяването на Божията църква е увековечено.

На следващата година динамичен и весел нов лидер е привлечен от Църквата на светостта в Кемп Крик. Името му е А. Дж. Томлинсън. Томлинсън (1865–1943), квакер, е преживял спасение в личния си живот и е дошъл в Апалачите през 1899 г. като мисионер под егидата на Американското библейско дружество. Томлинсън се сприятелява със Спърлинг, Брайънт и Църквата на светостта в Кемп Крик. Старейшина Спърлинг прави силно впечатление на Томлинсън, когато му обяснява своето видение за Църквата.

На 13 юни 1903 г., след период на мъчителни терзания и лично откровение от Бога, Томлинсън се присъединява към групата. Спърлинг му дава обет за вярност и му подава „дясната ръка на братството”, която Томлинсън приема с разбирането, че това е истинската библейска Църква на Бога. Това събитие е свещено за Томлинсън до края на живота му. След години на религиозно скитане, той най-накрая намира своето място, където да работи за Бога.

Лидерският потенциал на Томлинсън е лесно разпознат от Спърлинг и останалите и той веднага е избран за пастор на общността в Кемп Крик. Бившият квакер сега вече е движен от чувство за мисия, както никога преди. Под неговото динамично ръководство Църквата бързо основава няколко църковни общества в Северна Каролина, Тенеси и Джорджия и през следващите 20 години членовете нарастват до над 20 000 души, концентрирани главно в южната част на Америка.

До 1906 г. вече се появява нуждата да се провежда ежегодно събрание, за да се насърчи по-тясното обединение и общение между църквите. Първото се провежда на 26 и 27 януари в дома на Дж. К. Мърфи в окръг Чероки, Северна Каролина. По време на следващото събиране през 1907 г. името Божия църква беше официално прието. На събранието през 1909 г. А. Дж. Томлинсън е избран за главен старейшина на цялата Божия църква, длъжност, която той заема до смъртта си.

А. Дж. Томлинсън, подобно на много други в Кемп Крик, клони към петдесятничеството още преди началото на ХХ век. Въпреки това, едва след изливането на Святия Дух в библейското училище „Бетел” на Чарлз Ф. Паръм в Топика, Канзас, през 1901 г. и великото съживление на улица „Азуза” в Лос Анджелис, ръководено от У. Дж. Сеймур, започнало през 1906 г., Божия църква напълно приема петдесятническото движение.

На 12 януари 1908 г. Г. Б. Кешъл, „апостолът на Петдесетница в Юга”, който е бил на улица „Азуза”, проповядва в местната църква в Кливланд, Тенеси, по покана на А. Дж. Томлинсън. След проповедта на Кешъл, Томлинсън пада на пода и получава кръщението на Святия Дух. Той заявява, че е говорил на поне 10 различни езика, докато е бил в изстъпление, и вижда във видение световна жътва за Църквата чрез мисионерска дейност. Оттогава Църквата остава в класическата петдесятническа традиция.

Феноменалният ранен растеж на Църквата е прекъснат през 1923 г., когато тя се раздели по няколко въпроса, натрупани в продължение на последните години. Те варират от темата за финансите до формата на управление, която Църквата трябва да приеме, за да служи на постоянно нарастващата си общност. След разделението и двете фракции се разрастват и продължават да изграждат Божието царство, но мъката от това събитие остава да тежи и в двете групи. През последните години се търси духовно помирение, като двете движения си сътрудничат и обединяват често инициативите си в служението.

Групата, водена от А. Дж. Томлинсън, след разпадането през 1923 г., постепенно придобива нова сила. През 30-те години на XX век Църквата преживява период на огромно възраждане и отбелязва значителен растеж. Мисионерската дейност процъфтява, тъй като служението на Църквата започва да се разпространява и в други страни.

През годините след това Църквата продължи да расте, търсейки в Писанието библейската истина и разбиране, а също и ръководството на Святия Дух за своята посока. От скромното си начало в планините на Апалачия, Църквата сега се е разширила в повече от 130 страни по света с близо един милион членове.

Последните глави от историята на Църквата все още не са написани. Горещото ни желание е да изпълним нашата Божия роля, като отнесем евангелското послание на Исус Христос до изгубения свят и да бъдем посредници на помирението, чрез което нашият небесен Отец един ден ще отговори на молитвата на Исус всички ние да бъдем едно в Него.